Снабдяване на ориз с хранителни елементи
Оризът е взискателен към почвено-климатичните условия. Най-подходящи за
оризища са почвите с двучленен строеж на профила си, т.е. когато горният
почвен слой (хумусно-акумулативен и преходен хоризонт) лежи върху слой с помалка водопропускливост, не съдържащ водоразтворими, токсични за ориза
соли. Неподходящи за оризища са тежките по механичен състав и с ниско
съдържание на кислород почви.
По време на вегетацията нуждите на тази култура от хранителни вещества не
са еднакви. До фаза братене изискванията му към концентрацията на
хранителни вещества не са високи, но недостигът на азот и фосфор през този
период се отразява неблагоприятно върху развитието до края на вегетацията.
През този период се формират големината на метлицата и разклоненията ѝ.
Колкото по-добре е осигурен оризът, особено с азот, до образуването на 5-ти−6-
ти лист, толкова по-голяма ще е метлица. Тази нужда се определя от слабо
развитата коренова система. През периода от братене до начало на цъфтеж
оризовите растения усвояват около 70–90% от общото количество на
постъпилите хранителни вещества. През по-късните фази от развитието си
оризът се развива главно за сметка на натрупания азот и калий, които се
преизползват чрез преразпределяне от стъблата и листата към метлиците.
